Огнени колесници, рецензия на Sheffield Crucible — бягащи пътеки и смут, когато епичният състезателен филм излиза на сцената
Преди да видите торнадото от въртящи се крайници, чувате гърмежа от тропащи крайници. Век след събитията от Олимпиадата в Париж през 1924 година, които въодушевиха кино лентата на Хю Хъдсън „ Огнени колесници “ от 1981 година, театралната режисура на Робърт Хасти се пробва да възвърне шума на надпреварата.
Предварително шотландският спортист Ерик Лидел към този момент е одобрен като най-хубавият в страната. Но студентът от университета в Кеймбридж Харолд Ейбрахамс има за цел да го победи и да завоюва златен олимпийски орден. И двамата се борят с спорове за реализиране на своето великолепие: Харолд с неговите другарства и връзки; благоверен християнин Ерик с религиозни обреди.
Стегнатото, навито равновесие на двамата спортисти, даже когато са отвън пистата, допуска дисциплинираност на характера, както и условна подготвеност за стартовия револвер. Като Харолд, главата на Адам Брегман постоянно е равна, закрепена на дистанцията начело, като че ли на мислена крайна линия, до момента в който тази на Майкъл Уолъс е наклонена надолу за Ерик, подозрителен, до момента в който претегля стойностите си. Има мекост в представянето на Уолъс, събуждайки страдание, защото Ерик се пробва да задържи големите упования за репутацията си.
Харолд е толкоз противен воин, че е мъчно да инвестираш себе си в неговия блян към триумф, протестирайки че Ерик би трябвало да пожертва вярата си и да взе участие в конкуренцията, с цел да може Харолд да го победи. Въпреки че той убеждава като човек с късогледа увереност, осъществяването на Брегман е студено. Приглушава въздействието на историята на Харолд като еврейски преселник, където надпреварата символизира потребността му да работи повече, с цел да поддържа темпото и да се потвърждава.
Най-хипнотичното тичане е проведено върху бягащи пътеки, измъкнати от сенките като артилерия машини. Но множеството надпревари се извършват на занимателен каданс, което ги лишава от кинетика. Вместо раздвижване от сърце в уста, резултатите стават хореографирани и премислени.
Продукцията има личен проблем с темпото. Това, което се случва отвън пистата, става по-малко ангажиращо с дълги, мудни подиуми, които губят инерция. Историята демонстрира неговата ера, доминирана от оня тип набожен спор, който е изгубил част от опората си в актуалното общество. Един от главните мотори на сюжета е спорът на благочестивия Кристиан Ерик сред религиозните обреди и осъществяването на неговото великолепие, обмисляйки дали да се откаже от последното си съревнование, защото то пада в събота. Дори треньорът на Харолд, макар че проучва физиката на представянето му при тичане, употребява сходен език, като му споделя: „ Не можеш да вложиш това, което Бог е пропуснал. “
Адапторът Майк Бартлет е публицист, ангажиран с английската народност, като напрегнатото запазване на наследството на страната, изследвано посредством селска градина в Албиона през 2017 година Но тук желанието му да го деконструира основава щафета от тематики: неустрашимост, национализъм, класа, вяра. Ако не всички са съгласувани в самото шоу, те наподобява се търкалят върху лицето на Уолъс в последното съревнование на Ерик – пламък от трептене, който най-после се равнява на сияеща горделивост. Чудесен метод за Хасти, напускащия си артистичен шеф на театъра, да стигне до края на надпреварата си.
★★★☆☆
До 27 юли
